Езикът на бирата
от Людмил Фотев
представена от Издателство Парадокс
Езикът на бирата е поглед върху връзките на бирата и историята. На бирата и много страни на настоящето. И опит да се погледне отвъд тенденциите.
Кое е първото: бирата или хлябът? Дали Христос не е обърнал водата в… бира? Има ли основание винарският юг бъде противопоставян на бирения север? Тези, които разделят бирата на светла и тъмна понякога гледат с насмешка на другите, за които тя е наливна или бутилирана. Кой има право? Защо бирата на Октоберфест всъщност е мартенска? Силни ли са чешките десетка/дванайстка и имат ли горните цифри за сухо вещество (екстракт) отношение към алкохолното съдържание? Всъщност процентите алкохол в Европа (abv) отговарят ли на тези в САЩ (abw)? Какво търси петолъчката в логото на Heineken и какво символизира звездата на пивоварите? Езикът на бирата ви дава отговор на тези и на още много въпроси, които идват след досега с някоя нова и по-интересна бира.
Един преглед на най-старите работещи компании в цял свят е достатъчен: в челните 20, около половината са действащи и до ден-днешен пивоварни. Отделни глави разглеждат вкарването на възможно всички области от битието ни в маркетинговите стратегии от средата на 19 век до наши дни. Българската история, превъплътена в пиво е неделима част от тях – за нея има отделна глава. Много малко са нещата от живота, към които бирата няма пряко или косвено отношение: прочитайки Езикът на бирата, най-малкото ще останете учудени за общото между нея и например, джаза!
Разделена условно на четири части, Езикът на бирата започва с азбуката и граматиката – съставките и етапите в производството на бирата.
Както при всеки жив език, нещата и при бирата са в непрекъснато развитие, а изключенията са повече от правилата. Втората част ни запознава с тях – малко известните стилове, носещи нюансите и богатството на бирения изказ. Не са пропуснати историческите, географските, биологическите и социо-политическите фактори, предопределящи многообразието на бирата.
Като литературни пътеписи следват наброските на няколко изключителни бири, заслужаващи откривателските пътешествия на автора. С него надникваме зад затворените манастирски порти на седемте трапистки, пъхаме се под паяжините, където отлежават брюкселските специалитети по най-древни рецепти, потъваме в историята на финското сахти или си сверяваме часовниците по Greenwich Meantime Brewery без да забравяме родината на най-масовата световна бира – пилза.
И тъй като езикът е и общуване, финалът е отворен към интерпретации на тема „стил“. Верен на мъдростта „пълни празната чаша, празни пълната чаша, никога не я оставяй пълна, никога не я оставяй празна“, авторът защитава избора да се живее като нефилтрирана и неконсервирана бира. И, разбира се, същата да се консумира с удоволствие и мярка.
