Най-скъпото месо в света
Алберкерке, Испания – Испанската кухня гъделичка небцето по хиляди начини: грозните, но вкусни подводни създания наречени goose barnacles (вид миди); варен октопод, леко подправен със зехтин и пипер; гъст като каша сос направен от кръвта на прасе.
Ако не друго, то испанците са червоугодници.
Сега на закоравелите чревоугодници им тече слюнка от устата, в очакване на нещо истински върховно, и ако не друго, то поне цената впечатлява. Това е свински бут, който струва около 2100 $ за един бут или 350$ на килограм, с тази цена, той е най-скъпото месо в света.
Така че, не се хващайте за портофейла си още и забравете за „Може ли да ми отрежете едно парче..”
Официалното име на месото е The 2006 Alba Quercus Reserve, то обаче няма да бъде достъпно до края на 2008 и ще се продава единстевено на цели бутове. Този факт обаче не спира разпространението на информация за него по уебсайтове, блогове и форуми, водеща до Mount Olympus of pork.
Създателя на идеята за производството на подобно месо е на Мануел Малдонадо, 44 годишен потомствен месар, работещ в страна луда по всякакви месни изделия. В ресторанти и барове, бутовете окачени на стените са толкова широко разпространени, колкото и телевизорите.
Но Малдонадо извисява производството на месо на нови висини, предоставяйки на свинете голяма свобода и висококачествена диета от жълъди преди да ги заколи. След това той подлага месото на двугодишна обработка – два пъти по-дълго от неговата конкуренцията.
По този начин, той създава продукт, който е толко апетитен и вкусен, че си заслужава цената.
Надеждите на Малдонадо са били да пусне в продажба неговият специалитет още тази година, но тъй като не е успял да покрие собствените си изключително високи критерии, той отлага пуска за догодина. Той се надява да достигне нужното качество до Коледа 2008.
„Това е най-доброто месо в света, понеже идва от най-доброто прасе в света” казва Малдонадо за 2006 Alba Quercus Reserve.
”Това е най-важното месо в Испания” – добавя Педро Солей, един от видните „месни” познавачи в Испания, който е от щастливците, които ще имат честа да закупят от ценната стока, чиято обща бройка ще бъде между 80 и 100 бута.
Очакванията са те да бъдат коренно различни в сравнение с най-известната испанска местна продукция – Jamon Iberico, наименована на породата прасета от която се прави деликатеса и подобна на италианското Prosciutto, но по-томно червено и изискващо повече дъвкане.
За сръвнение, най-качественото Prosciutto di Parma от Италия и най-доброто испанко месо от прасета хранени с жълъди – са подправени с чубрица, и други много ароматни и приятни подправки, но цената им не надминава 70$ за килограм.
За испанските прасета, чието месо е толкова известно, от изключителна важност са диетите, на които са подлагани. Най-евтиното месо е правено от прасета, хранени с жито, средно скъпото месо, от прасета, хранени с комбинация от пшеница и жълъди.
След тях идват и най-глезените прасета, хранени единствено с жълди, което допринася за богатия вкус и мазната нотка, която прави месото толкова вкусно. За да се отличава от другото месо, то бива означвано в магазините с табелки „хранено с жълъди”.
Въпреки високата си цена, месото на Малдонадо, не е счетено за толкова скъпо от блог наречен Directo al Paladar, в който посетителите оценяват цената на месото, като „почти подарък”, считайки начина на производство.
Малдонадо не е обявил цена за директните купувачи, които ще трябва да се сдобият с близо 6 килограмовите бутове, но уебсайта Ibergour.com е обявил, че ще продаде 12 бута на цена 2100$ всеки, и приема депозити от 250$.
Нелепо ли е да се плаща подобна цена за парче месо?
Не, казва Малдонадо. Един бут може да бъде разделен между 20 човека, отбелязва той, по същия начин, както можете да разпределите изключително скъпа бутилка вино.
Няколко поколения от семейството на Малдонадо произвеждат висококачествено месо от шопари в Алберкерке – петхиляден испански град в региона на Extremadura, Испания.
Териториите които тези красиви черни шопари обитават са богати на жълъди ферми сред заобикалящи ги ливади, където могат да живеят свободно в радиус 6 мили, без да им досаждат свинефермери.
След като бъдат заколени, месото им е обработвано с висококачествени морски соли и оставено в хладилна камера на температура 3,9 градуса C. След около 12 дни солта се изчиства, а в продължение на следващите 3 месеца температурата, на която се съхраняват, бавно се покачва до 20 градуса.
Следващия процес е бутовете да бъдат закарани в избите на Малдонадо, големи колкото складове, където се сушат през следващите две години, окачени на куки от тавана до земята.
Малдонадо ще оцени и сложи печат за най-високо качествено месо, само ако то премине собственият му тест. Той изпрова съвсем малко количество от външния слой мазнина и месо, за да оцени дали те притежават необходимите аромати.
