Тамян и смирна, канела и касия. За тях и всички подправки, които свързваме с отдавна отминали времена, традиционно се е смятало, че идват в Средиземноморието от Изтока. Историята разказва, че подправките от арабския свят си проправили път до района на Средиземно море от Хадрамаут в югозападната част на Арабския полуостров с помощта на търговците от Мека. Подправките пристигали в Арабия от Ориента или Източна Африка и след това продължавали своя път на север към крайната цел – Сирия и Египет, където били препродавани на европейските търговци. Арабските търговци имали стратегическо местоположение и затова пазели в тайна откъде точно идват тези подправки, за да могат по този начин да запазят монопола си от средиземноморските купувачи. Към VII в. сл. Хр. обаче тази търговия замряла и се възродила чак през Средновековието.
Историята на арабските подправки, такава каквато я разказват всички автори, пишещи на тема храни, е много вълнуваща, но напълно невярна. След публикацията на оспорваната, но завладяваща и добре аргументирана книга на Патриша Кроун „Търговията в Мека и възникването на исляма” историята на подправките трябваше да бъде преосмислена. Мека, която традиционно е описвана като център на обширна търговска империя по времето на пророка Мохамед, не е имала стратегическо местоположение. Тя не е била на кръстопът, а далеч от утъпканите търговски пътища. Всъщност, смята Кроун, в Мека не се е търгувало с тамян, подправки и други луксозни стоки. Търговията там е била доста по-скромна – облекла и кожи, които не биха могли да поставят основите на търговска сила от международна величина. В представите на всеки образован човек арабският свят е неразривно свързан с търговията с подправки и според традиционните представи там се търгува с подправки отпреди 1500-2500 години, краят на които дошъл по времето, когато арабите завладели Средния Изток. Кроун твърди, че всичко това е невярно. Някои от най-известните подправки, описани в древността, като канела и касия, макар и дошли от Изтока, не са канелата и касията, които познаваме днес. От класическите описания на тези растения, направени от Теофраст и Плиний е видно, че въпросните растения принадлежат на род, доста различен от Cinnamomum. Те всъщност са устойчив на засушаване храст от широко разпространен по бреговете на Червено море вид. Този известен „път на подправките”, минаващ от Южна Арабия към Средиземноморието никога не е бил използван за пренасяне на чужди подправки, а само за местни арабски аромати, облекла и кожи.
Гръко-римският свят внесъл много арабски подправки и обемът на тази търговия бил доста голям. Но през VI в. на пазара не останали почти никакви подправки. Някои от най-търгуваните аромати – ливан, смирна, арабска дъвка и др. вече не били на мода и вкупом изчезнали от пазара или идвали от пределите на гръко-римския свят. Алоето било внасяно по море. Канелата, касията и тръстиката вече били добивани изключително от Източна Африка. Кардамомът пък има неясен произход, тъй като със сигурност не е този кардамом, който познаваме днес. Не една от тези подправки е асоциирана с търгуваните в Мека продукти. През VII в. обаче търговията с подправки замряла и трябвало да изминат поне пет столетия преди тя да се възроди.
За процъфтяването на средновековната средиземноморска търговия с подправки имало три причини. Първо, еднообразното меню – хляб и само хляб, довело до силното желание у хората буквално да си подправят храната. Дори и днес жителите на най-бедните страни в Третия свят са тези, които са най-склонни да използват подправки. Второ, зараждащата се буржоазна класа е изпитвала необходимост да демонстрира сила и превъзходство и това станало чрез закупуването на луксозни стоки като подправките, използвани в кулинарията, медицината и за различни мехлеми. Трето, партньорите от Изтока, Китай и Индия на средиземноморските търговци били ненаситни за злато и сребро.
